Разлиствам кожата си- по пода капе мастило.
Поглеждам очите си- от там виждам гласове.
Взирам се в дланите- чета йероглифите на неслучилите се варианти.
Чувам сълзите на ходещите по таваните.
Капят.
Капят и опръскват сърцето ми.
Душата се опитва да се вкамени.
Стъпалата да се вкоренят.
Обикалям дома на живота си- лабиринт.
Обикалям зениците на отсрещния.
Бягам. И не мога да спра.
Проклятието да се превърне в благословия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар