Очите й бяха пресипнали от крясъци. Гърлото й ослепено от блясъка на зимните корени, които се бяха вкоренили в гръкляна й. Коренът идваше от сърцето й, а сърцето й...приличаше на разплакан и оплешивял клоун, който бе загубил ветрилото си от черни гарванови пера. Беше ампутирано нещо от нея. Черната й коса се спускаше безжизно през изморените й рамене. Сенките на очите й призоваваха тъмни призраци, които населяваха душата й...Приличаше на полудяла богиня. Сивотата в очите й бе побрала целия побъркан свят, който тя притежаваше. Между пръстите имаше писъци. Сред косите си- адски вятър. По миглите си- заклещени сълзи. Бе полудяла от любов. Незнайно как, но тя можеше да върви. Оставяше черни стъпки след себе си, макар и зловеща, макар и красива, макар и полудяла, тя непрестанно рисуваше божества и икони. Нямаше спасение за погубената й душа, макар че рисуваше спасения. Хората минаваха през витрините на ателието й, едни знаеха за нея, други за пръв път я виждаха, а трети я познаваха отдавна. И всички казваха- тя е луда. Само третите знаеха, че е полудяла, защото е загубила мъжа си в злополука. Едните и другите й се присмиваха, третите- понякога. Но тяхната жестокост не изкриви лудостта й, изкривяваше само техните светове. Тя бе прокълната, защото бе прегърнала мъртвец, а никой не го виждаше, освен нея.... Тя не можеше да го пусне. Тя не искаше да го пусне. Сълзите й не се виждаха, защото се стичаха в другия свят. Защото очите й говореха в другия свят. Защото нямаше корени в другия свят по врата си, а един мъж я целуваше. Сърцето й биеше с неговото...там където той бе жив. Видях и двамата в този полудял и сив свят. Очите ми пресипнаха за момент, ослепи се гърлото ми, остана сълза на миглата ми, която разказа тази история. Полудял за миг, но прегърнал другия свят.
Посветено на И.
Бележка от автора:
Много хора в този свят не са луди, но са мъртви.
Няма коментари:
Публикуване на коментар