Той наблюдаваше как тя си тръгва, как се отдалечава от всичко, което е било, всичко което би могло да бъде ако бяха останали заедно. Тя си тръгваше. А той чакаше да се обърне. Въздухът сякаш спря да диша от дъха му. Устните му станаха сухи. Очите- влажни. Колко любови така са си тръгвали. Прегърнали силно сърцето му, удавили така очите му...целунали дланите му. Тази любов беше последната, потопила кожата му в сълзите на моретата. Вълните прегръщаха тялото му, докато той виждаше мократа й кожа. Озарените й, от морската вода очи, които удавиха очите му. Изпитваше нужда да плаче, когато влизаше в морето...искаше завинаги да остане там...а тя си тръгваше, а не правеше крачки...той се отдалечаваше в една мрачна синева, която остави протегнатите й длани към морето. Която я остави на брега...ридаеща с техните човешки животи. Виждаше повърхността на водата отдолу...бе като ново небе, на което плуваше усмивката на времето и неговата загубена душа, която бе напуснала тялото му.
Тя видя кукувица как излиза от морето...и знаеше, че иска да лети, достигайки своята любов...Погледна встрани и видя живота си, как прежадняло пиеше с шепи от морската вода...болката се вкорени в гърлото й, оттогава тя не поглеждаше слънцето...
 |
| Страници от Рая |
Няма коментари:
Публикуване на коментар