Близнаци /Художникът/ Страници от Рая/ -665

    Често се отегчаваше от човешките взаимоотношения. Наблюдаваше ги и многократно се разочароваше. Това, че беше художник го спасяваше многократно- запазването на границата човешкото -нечовешкото. Все още спазваше тази граница. Не обичаше чадърите. Не обичаше намеците. Не обичаше и определенията, които касаят него или неговия свят. Можеше да нарисува живота на всеки един срещу него, за да го издигне или да го напъха в собствения му ад. Второто го правеше само, когато му се налага, но го правеше с голямо удоволствие. Можеше да бъде или ангел или демон, но човек- никога. Той го съзнаваше, беше го приел и единственото, което му оставаше да направи е да започне поредната си картина. Често рисуваше с кръв- или чужда или своя. Тази кръв беше невидима, макар и премесена с боите- тя се усещаше. Рисуваше със сълзи- изплакани или скрити. Носеше и проклятие и дарба. Не го приемаха много, защото за него не бе нужно, а освен това беше и опасен. Искаше да консумира женското и мъжкото, за да завърши своята цялостност. Използваше душите на хората, за да запълни празнините в себе си. Хармонията му харесваше само, когато му беше удобно, трудно скриваше стихийността си. Болеше го цялото тяло почти непрекъснато- разбираше, че губи човешката си форма. Краят му наближаваше и той се възползваше от него- жадно се превръщаше в абсолютна цялост. Този свят не му беше достатъчен, защото му изглеждаше самоизяден. Последната картина се казваше „Развратни“. Събра в една стаята няколко човека, съблече ги, напръска ги с бои и прави секс с тях. Искаше да прави секс и с призраци. Искаше да прави секс и със себе си. Знаеше, че ще спечели играта. Той винаги я печелеше, когато играе открито.  За него йерархия не съществуваше, той делеше хората на такива, каквито може да нарисува и такива, на които се учеше да рисува. От това се страхуваха всички- да видят портретите си.